Много сме назад. Поглед към началното образование в Швейцария
Впечатленията на човек, видял отблизо с швейцарската учебна система:
1. Уроците са разграничени на блокове по половин час. Между тях има двадесет минути отмора, по време на която децата ВИНАГИ са на улицата. Едни излизат от класната стая на въздух под нещо като навес-тераса. В дъжд и вятър те са там.
При положително време (и учителите, заклевам се!!) играят на футбол, баскетбол пинг-понг и всевъзможни други.
2. От 11.30 до 13.30 обедна отмора. Децата могат да останат в учебно заведение, могат да си отидат у дома.
3. За да не се боят децата да формулират мислите си в писмен тип (казаха ни на родителска среща, че това е пагубно изчезващ табиет днес) в учебното заведение има поща „ учител-ученик “. Всяко дете има своя пощенска кутия, където можеш да поставиш записка и учителят наложително ще ти отговори персонално на теб. Ползва се с необикновен триумф – заран всички бързат да вземат своите „ писма “.
4. Думите се диктуват под картинки. Тоест под картинката, обозначаваща някоя дума, би трябвало да се напише вярно самата дума. А не просто да се диктуват… Смята се, че това е част от серията „ всичко гениално е просто “. Детето запомня по какъв начин се написа думата, образно съпоставяйки я с картинката. Това работи нереално добре.
5. Когато някой показва отчет постоянно се пуска музика. Не разбирам доста към момента по какъв начин работи това, само че постоянно има опашка „ да се направи отчет “, защото децата сами избират музиката за него. В отчета, прочее, се приветстват костюми и реквизити. Нещо като мини театър. Никакви презентации на Power Point.
6. По математика не изясняват КАК да се реши образеца. Детето, въз основа на имащите у него познания, би трябвало да намерения по какъв начин по-лесно да реши, да речем, 48 плюс 53, да излезе и да изясни. Няма верен метод, всеки взема решение по този начин, както му е комфортно. По собствен си метод.
Заради това, когато стана ясно, че класът към този момент знае дробите, а моето дете още не е в час с тях, всички деца се втурнаха да ú изясняват по друг метод, употребявайки ябълки, кубчета и пластелин. Учителката се самоотстрани, а след два дни просто я попита – ясно ли е всичко. Детето ми сподели, че до момента нито една тематика не ú е била толкоз ясна.
7. Ръка да пипне. Целият околен свят там е на правилото да се „ допре и опита “. Например вкусиха пшеница, ръж и овес. После отидоха до мелница да видят по какъв начин всичко това се смила. Обещаха им, че пекарят ще изпече питки и ще им ги занесе в учебно заведение.
По география учат локалния район безусловно по този начин – тук да вземем за пример имаме такава река, да отидем да я забележим. Виждате, тук почвата е такава, а тук – такава. Тук в планината, вижте, има такава растителност, а на тази планина ще отидем на следващия ден – там е друга растителност.
По предмета, по който нещата се „ вършат на ръка “ – attivita creativa – часовете са толкоз, колкото и по физическо. И ето двата водача по брой часове в седмица.
П.С. Училището е общинско. Безплатно. По мое мнение темпото е постепенно, само че децата в действителност научават доста. Не знам по какъв начин им се получава с тези „ отдъхващи “ походи.
